Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
„Красотата е религия на мъдрите!”
Джубран Халил Джубран
Майка се обажда по телефона рано сутринта и с развълнуван, приповдигнат глас ми казва: „Тук има толкова красиви цветя, всичко е разцъфнало,обсипано с безброй капчици,всичко пее и трепти от най-сладките птичи гласове, цяла сутрин е прекарала в градината на вилата, всичко така ме умилява, изпадам в такъв неудържим възторг, че ми се иска всичко да целуна!”. Най-красивите и невинни думи, изречени тъй спонтанно като възклицание за истината на възхитата, ей тъй по телефона…
Истината на възхитата всъщност е истина на мъдростта. Кое поражда възторга, защо сме способни на него, ние тъжните, обречени и страдащи същества, и защо в необикновения и бързолетен миг на възклицанието „Ах!” постигаме цялата истина на съществуването без сянката на очаянието, в откровение без тревога?! Ах!- ето безсмъртието ни, ето щастието ни, ето пролуката на свободата ни, ето откровението на любовта ни.
Прочети повече
Премиера на книгата на Илия Добрев „Песъчинки от спомени”
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
На 28 aприл 2011 г. от 19 часа в зала „Методи Андонов” на Сатиричния театър ще се сътои премиера на книгата „Песъчинки от спомени” написана от големия български актьор Илия Добрев, който е работил и като актьор в Сатиричния театър и дори е бил негов директор от 1996 до 1997 г.
Премиерата се организира съвместно с издателство „Захарий Стоянов”, което публикува книгата..
Подзаглавието подсказва съдържанието събрани любопитни малки истории – „Кратки разкази по действителни случки”. В 44 откъса Илия Добрев подбира незабравимите моменти – срещи с необикновени хора както в театъра, така и извън него, мигове на незабравима радост и ли на неизречена скръб. Актьорът разказва с много любов към всеки един от своите герои. Погледът му назад е доброжелателен и ласкав, в миналото търси светлината и мъдростта, а не горчивата пепел. Разбира се, тези малки епизоди не изчерпват щедрата палитра на неговия живот и сякаш сладкодумността на разказа се превръща и в обещание за продължение… Прочети повече
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Възможно ли е най-краткият литературен жанр хайку да се превърне във вдъхновение за музикално произведение? Днес 17-сет сричковото стихотворение, записано в три реда по 5-7-5 срички е вече универсален световен поетичен жанр, създаван на почти всички културни езици. Хайку поезията (яп. 俳句) възниква в Япония някъде през ХVІ-ти век като обособяване от традиционата форма вака. През миналото столетие хайку се превръща в едно от най-съществените културни и литературни феномени.
Оказва се, че тази форма изпълнява някаква особено специфична духовна роля за модерния човек със своята лаконичност, способност за индивидуация и представяне на отношението между човека и природата. Феномен, който тепърва ще придобива по-ясни очертания и тълкувателни ресурси. Някои от най-значимите критици на ХХ-ти век като французина Ролан Барт многократно разсъждават върху спецификата на поетичното му естество, а големи поети като Пол Валери и Кенет Уайт опитват да създават свои творби. Прочети повече
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
През периода Мейджи (края на ХІХ – нач. на ХХ в.) Масаока Шики (1867 – 1902) възвръща интереса към хайку поезията, която вече губи от своя престиж и популярност. Като велик реформатор Шики придава особена значимост на индивидуалното творчество и на личния поглед, утвърждавайки хайку като модерен поетичен жанр. Считан е за един от четиримата големи хайку майстори след Башо, Бусон и Иса. Умира едва на 35 години от туберкулоза, като последните седем прекарва прикован към леглото си. Именно така създава своя артистичен псевдоним Шики, свързан със собственото му заболяване. Прочети повече
Езоп, Крилов и Лафонтен
веднъж се сдърпаха пред мен,
защото както всички знаем,
си бяха взимали назаем
- един от онзи, друг от този -
герои, теми диалози,
а след т’ва,
под клетва,
отричаха в съда горещо
да са допускали т’квоз нещо.
- Глупаци, защо взаимно се крадете! -
им казах мъдро аз. – Светът навред е
гъмжащ от теми: тази котка, тия
две гъски там, тез гащи, таз ютия -
очакват някой… – Като теб кретен! -
прекъсна ме най-грубо Лафонтен,
последван и от другите двамина.
Ала не им се гаврата размина.
- Ний пак ще си говорим! – обещах
и заработих със такъв ищах,
че четвърт век отдадох оттогава,
за да съм тук, готов да жъна слава!*
—————–
* Последният стих на „Баснописци и аз“, твърдящ, че съм „готов да жъна слава“, е продиктуван от
техническа необходимост – всъщност славолюбието ми е съвсем чуждо.
Валери Петров – „ОТ ИГЛУ ДО КЮНЕЦ“
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
„Животът е един литературен вестник,
четеш и нищо не разбираш…”
Стефан Десподов
Парадоксалността е преди всичко отговорност, защото чрез противоречието трябва да се припознае вътрешната хармония на съществуването. Всички сравнения като… будят недоверие най-малкото заради тяхната леснина, дори когато са скрити. Евтино пластмасово остроумие. Графитите винаги си остават акт на некултурие, дори ако изпишеш мисъл на Ницше. Стелите, каменните надписи, обелиските търсят думите не като протест и груба изява на „аз бях тук”, а като послание, като памет накъм идното.
Но, за да разбираш литературата и за да разбираш живота е нужно да направиш душевно и интелектуално усилие. Днес са готови да отидат на луната, но не и да погледнат в себе си.
Разбирането е нашето спасение. Литературата учи на това как да си човек, как да разбираш себе си и света – именно как, а не какво. Затова все по-малко се чете и човекът е все по-малко човек…
Овладяване на вътрешната безграничност
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Според мита вдъхновението винаги има отношение към страха, то е надмогване трасформиране на ужасното, на нечовешкото. Вдъхновението като душевно движение сякаш е обратно на страха – освобождаване, а не приковаване, но вдъхновението е също стихийно и непроницаемо, въпреки това огледалната опозиция, скрива една дълбока нарцистична съгласуваност и зависимост.
Крилатият кон Пегас е образ на волността и творческоското обезумяване също така и израз на дълбоката, почти атавистична жажда по космизиране. Белият хвъркат кон излита от мъртвото тяло, от черната кръв на горгона Медуза, надхитрена с магията на огледалото-себепознанието – излъскания златен щит на героя Персей, който обезглавява чудовището вкаменявало с поглед…
Обуздаването на собствената ни безграничност е истинският ни подвиг и първото ни основание за трансформация от същества на принудата в същества на вътрешната волност.
За опита на справедливостта
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Волтер пише: „Бъдете справедливи, това е достатъчно; останалото е произвол.“
Позволяваме ли си дори пред себе си да признаем истината за нашите желания, способности и грешки – мисля, че днес вътрешната слепота е най-голямото бедствие – атомна бомба в самата душа – и едно дълго израждане в безчувствен егоизъм. Защото не само пред другите, но най-вече пред себе си носим отговорност.
Историята на известната среща между Винченцо Белини и Хайнрих Хайне в Париж
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Изкуствата си съперничат също както и взаимно се обогатяват и в това е тяхната трагедия – непрекъснато пътищата им да се пресрещат, да се свързват едно с друго, но и също така винаги да съществуват в противоборство. Човешкото често пъти се крие в дреболиите на ежедневното, тъй както гениелното се омесва от същата материя както и епигонското, но едно е винаги вярно творбата притежава характера на твореца си, но го изразява в мярата на съдба.
Една любопита история разказва за поет и композитор, чиято странна среща и приятелство изразяват парадоксалната природа на творците. Големият немски романтичен поет Хайнрих Хайне обичал музиката на Винченцо Белини. Но когато най-сетне се запознал с прочутия италиански композитор в Париж Белини се оказал творде резервиран и подозрителен. Понеже бил много суеверен авторът на „Норма” никак не се харесал поета, който според него притежавал “лоши очи” и споделил пред приятели, че се страхува от погледа му. Разбира се, Хайне посрещнал бързо разпространилата се мълва с присъщата си иронична лекота и не рядко си правел шеги с емоционалния музикант. Въпреки това се срещали и разговаряли в модните обществени салони.
Прочети повече
